Банкови обири, застрахователни измами, кредитни измами, манипулации на измервателни уреди, злоупотреби сдокументи и чужда самоличност, даначни измами и какви ли не други начини за присвояване на средства и печелене на дивиденти за сметка на големи корпорации или държавни институции. Вариантите са хиляди, средствата също.

Хората които се занимават с подобен род дейности не са крадци които  ощетяват хората от народа в пряк смисъл. Те атакуват “големите”, които обикновено ощетяват хората. Нещо като модерните Робин Хут-овци с малката разлика, че го правят за себе си, а не даряват присвоеното от тах на народа.

И всичко това е много хубаво, защото “големите” имат нужда от ощипване по меките части от време на време. От една страна това показва слабите им места и от друга ги приземява, показвайки им, че не са всемогъщи. Единственото което ми прави  впечатление и до някъде ме дразни, че никой (поне аз не съм чувал за такова нещо) не е посегнал на телекомите.Изключвайки циганите и набезите им върху проводници, защото техните злодеяния обикновено удрят върху крайните потребители – хората, оставяйки ги без полагащите им се услуги.

Е няма ли кой да хи хакне?

Като дебели, мазни бирници тези търговски организации върлуват из джобовете на народа, като си правят много точно сметка, колко е максимума който биха могли да смъкнат от всеки един, без той да се откаже и го правят. Въпреки привидната конкуренция алтернативите са нулеви. Който и да избереш, винаги ще си с горчивият привкус в уста, че те лъжат.

Наскоро попаднах на статия от стар брой на списание “Космос” за полезността на комбинацията между Казакстански високопланински храст и Британско енфие с дъх на евкалипт. Изготвя се в пропорция, съответно двадесет към едно, като се разбърква старателно, а полученото загъва в качествена холандска хартийка за свиване.

Основното предимство на съчетанието се крие в освежаващото чувство и антибактериалното въздействие дължащо се на евкалиптовото масло.

Много съм въодушевен от надеждите, че човечеството ще изчезне. Не че няма да се случи, някой слънчев майски ден, но защо пък да е точно сега? Какви ли не са прогнозите… глобално затопляне… второто пришествие… земята ще спре да се върти… слънцето ще изгасне…

Смята, прогнозира, фантазира как ще завърши епоса на нашата цивилизация, без да си дава сметка, че може би страда от маниакално стремение към смъртта. Желание са саморазрушение. И понеже не му стиска – гледа да вкара всички в кюпа.

Да не би, ако липсваше подобна опасност, да сме безсмъртни? Когато умира, човек се сблъсква с персоналния „край на света“. Формата за съществуване позната като „човешки живот“ се заменя с други форми, а модела и зависи от балансите на природата.

Хъм, да! Вярно, ние хората сме толкова велики и нещата се случват само заради нас! Големият взрив. Млечният път. Слънцето. Земята, горите, полята, реките. Всичко е създадено за да ни забавлява и изхранва. Егоцентризма ни е толкова внушителен и гигантски, че сигурно заради него, космоса се разширява. Няма как да го побира, защото с всеки изминал ден от своя живот, човека става все по-егоистично лайно. Затваряйки се в черупчицата си на собствените постижения и въжделения, живота му става все по-ценен и все недостигащ.

Помня се като хлапе – неангажирания поглед към опасностите, които могат да ми се случат, усещането за вечност. Забелязвам, че с напредване на времето склонноста към притеснение и предпазливост у повечето хора растат. Докато един ден спират живея, все още живи, без да позволяват живота да се случва. Не благодаря! Много съм щастлив, когато получавам упреци, че съм дете.